Август мина без „Политически НЕкоректно“, но не и без събития. Европа горя – буквално. Докато милиони бяха на плажа, други бягаха от огъня. В Гърция туристи се евакуираха с лодки, в Хърватия небето стана оранжево, а в Испания спасители изнасяха дори останки на средновековни крале заради пламъците. Пожарите вече не са извънредно събитие, а постоянна част от летния календар. И най-тревожното е, че започваме да свикваме.

„Сякаш са ми изтръгнали сърцето. Беше прекрасно място. Тук минаваха летата ни, тук преживяхме толкова щастливи моменти. А сега вече не е останало нищо.“

Огънят беше едната страна на август, другата – сушата. Рекордно ниското ниво на Дунав оголи потопени от нацистите военни кораби, а в Хърватия и Унгария – неизбухнали снаряди. Край русенското село Ряхово от водата изплуваха дори кости, за които се проверява дали са от мамут. За учените тези нови пясъчни острови са поредният ясен знак за климатичната криза.

„Разбира се, важни са емисиите от индустрията, както и голямото потребление на ток и вода. Отделните хора можем да направим много, но то бледнее в сравнение с възможностите на правителствата и политиците. Трябва и по-добре да образоваме обществото, за да осъзнае, че тази вода и тази природа са нашето богатство и трябва да ги пазим.“

Драма имаше и отвъд Европа. В Индонезия трус от 7,7 по Рихтер срути болници, но раждането на един нов живот се превърна в символ на надежда. 39-годишната Мария Флорида Ного Келен роди със спешно цезарово сечение по време на силните вторични трусове – на тъмно и под светлината на фенерчета. 

„Бях в 31-вата седмица от бременността. Продължавах прегледите и наблюдението при лекаря, чаках термина си. Когато земетресението започна, бях изключително благодарна на лекарите и медицинските сестри. Дори когато положението стана критично, дори когато помещенията започнаха да се разрушават, те не ни изоставиха.“

„Нямах особен избор. Честно казано, бях ужасена, защото всичко се случваше насред земетресението. На практика извършвах операция, докато земята се тресеше. Аз също съм човек и изпитвам страх. Идвам от район, където почти няма земетресения. Но направихме всичко възможно. Нямахме дори осветление, лампата беше счупена. Операцията беше много трудна, бебето беше толкова малко. Единственото, за което можех да мисля, беше: „Господи, помогни ни“. Нямахме и апарат за обдишване, а детето беше толкова крехко.“

В Колумбия друго силно земетресение изведе на преден план доброволците. Сред тях беше 67-годишният Хулио Сесар Пинеда, известен като „Спасителя“. Макар да изкарва прехраната си с дърворезба, той остави всичко и влезе под срутения бетон, за да вади хора.

„Докато Господ ми дава сили, ще продължавам. Защото желанието да помагаш е най-красивото нещо на света. Мисля, че човек е роден, за да помага на другите.“

През август десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко в испанския анклав Сеута. Едното лице на тази криза е 27-годишният Мохамед Ахмед, който бяга от безизходицата с дипломите в джоба си, търсейки работа.

„Искам работа в Испания. Мога да работя като шофьор на камион или автобус, като бръснар, да правя татуировки, да боядисвам, като механик. Мога да работя каквото и да е, нямам проблем. Имам дипломи, всичко е тук. Нямам никакъв проблем да работя.“

Другото лице е 28-годишната Уафа Атид – в препълнените импровизирани лагери тя търсеше не просто препитание, а физическа закрила от насилие.

„Има много мъже, които се опитват да те отведат далеч от останалите хора. Може би с лоши намерения. Опитват се да нападат момичетата постоянно, всяка нощ. Понякога дори когато отиваш до тоалетната, те следват. Има хора от различни националности – африканци, араби. Наистина е много тежко.“

В Демократична република Конго се разгоря най-тежката епидемия от ебола в историята на страната с над 2000 жертви и вирус, разпространяващ се в зона на въоръжени конфликти. Естер Щерк от „Лекари без граници“:

„Министерството на здравеопазването и всички организации, които го подпомагат, са напълно претоварени. Просто няма достатъчно хора, за да стигнат навсякъде, където се появяват нови случаи. Затова усилията са съсредоточени в най-засегнатите райони. Нужни са повече болнични легла, повече хора на терен и повече помощ.“

Лъч надежда дойде от науката. Компаниите „Модерна“ и „Мерк“ обявиха успешни изпитвания на персонализирана иРНК терапия срещу меланом, изработена спрямо генетичния профил на всеки тумор. Д-р Райън Съливан от Massachusetts General Brigham Cancer Institute:

„Това е голяма новина. Става дума за рандомизирано клинично изпитване от трета фаза на напълно нов тип терапия и засега изглежда, че резултатите са положителни. По правило подобни лечения впоследствие получават одобрение от регулаторните органи. Най-интересното е, че тази терапия не само изглежда по-ефективна, като намалява риска от повторна поява на заболяването и от далечни метастази, но и не прави лечението по-токсично за пациентите. На практика единственото допълнително неудобство са инжекциите, които трябва да се поставят няколко пъти. Разбира се, ентусиазмът трябва да бъде и малко умерен. Все още не сме видели пълните данни. Не разполагаме с всички показатели за преживяемост без рецидив и без метастази, нито с подробна информация за страничните ефекти. Засега знаем само най-важното от обявените резултати.“

Няма да подминем и бунта във футбола. ФИФА беше принудена да се откаже от плана си да продаде дял от търговските права за световните първенства на частни инвеститори. Острите реакции срещу президента Джани Инфантино дойдоха от целия футболен свят, а сред най-гласовитите критици беше бившият вицепрезидент на централата Джим Бойс:

„Когато познавах Джани Инфантино по времето му в УЕФА и участвахме заедно в различни срещи, той беше много разумен и уравновесен човек. Личното ми мнение е, че след световното първенство в Катар, а особено сега и покрай Доналд Тръмп, властта е замаяла главата му. Президентът на ФИФА заема изключително висока позиция и ако иска да я запази, трябва да започне да възстановява доверието, разклатено от това, което мога да определя единствено като абсурдно предложение.“

Такъв беше август – месец на бедствия и изпитания, но и на човечност, която отказва да се предаде. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.