Близо 18 700 разрешения за работа в България до 90 дни
са дадени за сезонни работници от 55 страни от всички континенти през миналата
година, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика. Регионалното
разпределение на тези кадри е неравномерно, като най-високата им концентрация е
в областите Бургас – над 8000 работници, Варна – 3000, Пазарджик -1400 и Добрич
– 1200.

Този тип работници запълват най-непосредствените нужди
на бизнеса – за кратко, в натоварените месеци на туристическия сезон,
земеделието и строителството. Длъжностите, произходът и регионалното им
разпределение са представени съгласно данни, предоставени от Агенция по
заетостта. От ИПИ посочват, че съсредоточаването по Черноморието не е случайност,
предвид длъжностите, които заемат. Най-често срещаната длъжност е
„работник, кухня“ с над 3500 разрешения, следвана от по-общи
категории като „общ работник“ и „сезонен работник“ с по
около 2300 разрешения всяка.

Малко след тях обаче отново се нареждат длъжности,
свързани с туризма, например „Камериер/камериерка“ с 1655
разрешителни.

Открояват се и сезонните земеделски работници, които
са 1660 (или 8,5% от всички сезонни работници).

В анализа се посочва още, че регионалните данни
противоречат на схващането, че сезонните работници от трети страни изместват
местната заетост.

През 2025 г. почти половината от чуждите кадри идват
от Узбекистан – близо 4800 и Киргизстан 3500. След тях с по над хиляда
работници се нареждат Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Всъщност почти всички
сезонни работници идват от Азия, Източна Европа и Близкия изток – отвъд тях, за
граждани на страни от другите части на света са издадени едва 145 разрешения.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.