Да спрем сечта на гори заради вятърни и соларни централи – призовават от инициативата „Зелени закони“.

От организацията са започнали подписка – „Право на природа“, за законодателни промени в Закона за горите и Закона за ВЕИ и вече имат парламентарна подкрепа за внасяне на тези предложения. Целта е възобновяемата енергия да се развива, без да засяга ландшафта и поминъка на местните хора.

„На всяко от местата става въпрос за стотици декари, а те са места из цяла България, което е изключително тревожно„, каза пред БНР Вера Стаевска, която ръководи инициативата „Зелени закони“.

Протестират местни общности, които нямат връзка едни с други. Изсичането на горите „пали“ хората, отчита тя.

„Става въпрос за цяла България. Протестират хора из цяла България – Варна, Добрич, Шумен, Шабла, Маджарово, Сухиндол, Кюстендил, Чирпан, Етрополе… Скоро няма да останат незасегнати общини и този проблем трябва да се реши централно.“

Целта на подписката е да не се борим на парче случай по случай, а да има хоризонтален механизъм, който адресира този проблем, заяви Стаевска. Според нея „не може да гасим пожари из цяла България и да защитаваме европейските политики“ при наличието на корупционни практики.

„Това са корупционни практики – да се разрешават проекти из цяла България по бърза писта върху гори!“

С лошо приложение на добра политика като прехода към зелена енергия – да се секат гори и да се унищожават местообитания: гори, пасища, влажни зони, хората се настройват срещу зелените политики, коментира Стаевска в предаването „Хоризонт до обед“. По думите ѝ, много често общинските съвети са под натиск от определени инвеститори.

Следва да има национален план с приоритетни зони, който да насочва инвеститорите, уточняват от „Зелени закони“.

„Да им указва ясно, че е за предпочитане те да инвестират в нарушени терени – бивши мини, тецове, промишлени зони, индустриални зони. И другото, което виждаме в цяла Европа, но все още не виждаме в България – улесняване на инсталациите за домакинства и енергийни общности: покриви и дворове, включително агроволтаици. Въпросът е как да се прави и да не се компрометират другите ползвания на земята.“

Планът за зоните за ускорено развитие е европейска политика, която в България все още не се случва. Крайният срок по директива е март 2026 г., отбеляза Вера Стаевска. По думите ѝ, сега в закона е указано, че този план е само за вятърна енергия, затова те ще настояват в него да се включат и соларните технологии, тъй като именно те се разрастват из цялата страна.

ВЕИ трябва да се правят, без да се унищожават екосистемите, които поддържат климата, водния и въздушния баланс, подчерта категорично Стаевска.

„Абсурдно е да се спасява климата, като допълнително се влошава.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.