Процесите на деструкция и разделение в обществото трудно се спират и с големи инвестиции се преобръщат към нещо градивно. Докато сме живи, сме адаптивни и човекът има способности да оцелява и да се реализира. В нашето общество живеят достатъчно хора с капацитет и нравственост, за да работят за това. Крайно време е да има промяна, защото иначе просто ще изчезнем, препоръча клиничният психолог Велислава Донкина в интервю пред БНР.

В предаването „Неделя 150“ тя коментира разделението в обществото ни, как „раната да зарасне“, тийнейджърските локали, моралните дефицити, както и причините за явленията.

„Много труден този процес е да се преодолее разделението. Както в медицината, така й за душата на човек трябва да се положат усилия. Една рана трябва да е почистена, промита, да не се инфектира, да се лекува, иначе всеки деструктивен процес, когато не се полагат усилия, прогресира и ескалира, раната се инфектира, и сме свидетели на това, което виждаме в съвременния свят и в нашето общество“, допълни тя.

„Разликата между нашето общество и  другите по света, със същите явления, е липса на удържащи механизми. По-скоро ценностите, защото репресията и санкцията, има разлика между двете, се прилагат когато нищо друго не работи. Но тези мерки идват когато вътрешните регулатори на обществото – нравствени, морални и етични норми не работят – „ще ме е срам, ако направя такова нещо“, посочи клиничният психолог.

Според нея нашите институции не работят и разликата е, че отдавна не вярваме, че нещо може да се намери и някой да се намеси, „че има смисъл да протестираш и ако подадеш сигнал нещо ще се случи“.

„Ако искаме хората да се грижат един за друг, някой да покаже символичните родители – управниците“, предупреди Велислава Донкина.

За родителските дефицити и резултата „локалите“, тя коментира:

„Не е възможно на научиш някого на нещо, което ти не си се научил и не е възможно да му партнираш. Трябва да си даваш сметка, че то се нуждае от теб за по-различни неща от твоите потребности. Провалът с децата ни е, че ние сме „непораснали деца“. Родителите дават на децата тези неща, които на тях са им липсвали, а дали децата имат нужда от това“. Защото те казват, „нямам нужда от вещите и парите, а имам нужда да говоря с някого“.“

Донкина е посочи, че агресията идва от несигурност, болка и страх и насилствените прояви е зов към родителите и обществото да се намесят. „Дори рестрикцията, наказанието показват, че някой мисли за теб. Когато никой не те наказва, изглежда, че нямаш никакво значение“, обясни психологическия механизъм Донкина.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.