Върви ли Ирландия към обединение?
Десет години след референдума, на който повечето от гласувалите граждани на Обединеното кралство решиха то да напусне Европейския съюз, в Северна Ирландия и в еврочленката Република Ирландия се правят все по-явни постъпки за обединение. Правителството в Дъблин публикува миналия уикенд проект за обединена Ирландия с прогнози колко би струвало евентуално обединението. и съобщи, че създава специална комисия, която да сондира общественото мнение дали единната островна държава да се управлява централно от Дъблин, дали да се създаде федерация или да се запази настоящото статукво.
В Белфаст пък републиканската партия Шин Фейн набира все по-голяма популярност за сметка на юнионистките формации и цели до 2030 година в Северна Ирландия да се проведе референдум за обединение с Републиката.
Политологът проф. Дънкан Мороу от Ълстърския университет коментира за БНР политическата и икономическата обстановка в Северна Ирландия.
„Брекзит има доста голям ефект върху политиката в Северна Ирландия, която в много отношения е функция на търсенето на решения за икономическите въпроси. Защото процесите станаха по-бюрократични и за някои предприятия стана трудно да постигнат целите си – особено тези, които търгуват с Великобритания. От друга страна икономиката на Северна Ирландия, и по-конкретно частният сектор, се представя доста добре през последните 5 години. Отчетохме два пъти по-голям растеж от този в останалата част на Обединеното кралство. И ако правителството на британския премиер Анди Бърнам успее да постигне нови договорености с Европейския съюз, ситуацията значително ще се облекчи. Ще отпаднат доста от съществуващите в момента ограничения.
В политически план юнионистите на практика са изолирани след Брекзит. Те разчитаха на Борис Джонсън да договори условия, които ги устройват, но той не успя. През първите две години след сключването на споразумението за Брекзит нямахме правителство в Белфаст. Сега от две години вече юнионистите са отново в споделеното правителство, но отношенията в него са изключително обтегнати.“
Факт е, че макар и Стормонт – парламентът на Северна Ирландия – да поднови работата си, отново трудно може да се говори за функциониращо правителство. Продължава ли политическата криза?
„Тежка е. И е налице почти непрекъснато през последните 10 години. Това е тиха криза – няма насилие, както обикновено, но заради дълбоките противоречия между политическите лагери законодателните решения са рядкост. Трупат се нерешени въпроси в най-различни сфери като здравеопазването, образованието, полицията. Ето, сега сме изправени и пред сериозна бюджетна криза, а политическите сили не съумяват да си сътрудничат за преодоляването ѝ.
В интерес на истината в Северна Ирландия отдавна сме се научили да живеем в несигурност. Хората напоследък са доста пасивни и не излизат да протестират, както се случва на други места. Но не бива да се подценява опасността от възникването на сериозни проблеми буквално във всички обществени сектори едновременно.“
Най-щекотливият въпрос предполагам си остава темата за обединена Ирландия?
„Брекзит накара мнозина да поставят под въпрос конституционното устройство, постигнато със споразумението от 1998 година. То създаде специален режим за Северна Ирландия със съгласието на Великобритания и на Република Ирландия. Преговорите за Брекзит се оказаха изключително вредни, тъй като противопоставиха Лондон на Дъблин, вместо да насърчат партньорството помежду им. В резултат на Брекзит доста хора мислят, че ще просперират повече в Ирландия. А тя извлича значителни ползи от Брекзит, защото много компании се преместиха там от Лондон. Освен това ирландската икономика се утвърди като сравнително най-успешната в Европа.
Все още липсва обаче мнозинство в подкрепа на обединение на Ирландия. Все пак „Шин Фейн“ – най-голямата партия на ирландските националисти – става все по-популярна и е решена в близко бъдеще да бъде свикан референдум за премахването на границата на острова. Дали ще успее, ще зависи от политическите процеси през следващите 3-4 години.“
Напрежението между юнионисти и републиканци очевидно тлее и свидетелство за това беше пореден опит на „Оранжисткия орден“ да проведе свое традиционно шествие в Дръмкрий, което срещна решителния отпор на „Шин Фейн“.
„Събитията в Дръмкрий създадоха политическа криза, макар че напрежението все още не се е пренесло реално на улицата. Имаше само един период от две седмици, в който ситуацията беше изключително напрегната. Мнозина смятаха, че този проблем е отдавна зад гърба ни, но се оказа, че той си тлее вече повече от 25 години и е в състояние да задълбочи отново политическата поляризация и да отрови атмосферата в цяла Северна Ирландия.
Дали ще се стигне до насилие не зная. През май предстоят избори в Северна Ирландия, партиите вече се позиционират съобразно с тях. Има го и проблемът с бюджета. Политическата обстановка е по-крехка, отколкото преди. Но от друга страна в обществото липсва каквото и да било желание за завръщане на безредиците. Никой не вярва, че така би се стигнало до промяна на конституционното устройство. Всички обаче сме обезпокоени от евентуално влошаване на ситуацията. Надявам се да се намери политическо решение след тези избори.“
Демократичната юнионистка партия вече не е най-силно представената в Стормонт. Видимо е напрежението между юнионистите и централните власти в Лондон. Защо се стигна до тук?
„Да, след Брекзит има осезаемо отчуждаване на юнионистите от Лондон. Ясно им е вече, че си направиха грешно сметката за Брекзит. Те настояваха за „твърд“ Брекзит, но такъв не беше възможен за Острова. И нещата бяха уредени така, че са по-благоприятни за мнозинството от хората тук, но не и за самите юнионисти – границата с Република Ирландия остана отворена, докато по границата с Великобритания бяха въведени проверки.
Заради това те са в нещо като безизходица. Деморализирани са. Включително и заради скандала с лидера им Джефри Доналдсън, който беше осъден на 15 години затвор за сексуални посегателства. А отчаянието им може да е опасно, защото те все още представляват близо половината от населението на Северна Ирландия. И в средите им има течения, които биха се върнали към насилието.“
