В сърцето на Борисовата градина в София отново засия една от най-старите научни сгради у нас – университетската астрономическа обсерватория. След реставрацията ѝ мястото отваря врати за посетители, а в събота от 16 часа ще бъде официалното ѝ откриване.

„Това е един много дълго чакан момент„, сподели пред БНР доц. Евгени Овчаров, който е ръководител на Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Преминахме през много големи трудности, буквално до скандали се стигна с ремонта. Самият ремонт започна много по-късно, отколкото ни се искаше, но най-важното е, че вече всичко приключи. 5-те сгради на обсерваторията са напълно реставрирани. Помещенията са напълно функционални. Няма течове. Фасадите са в прекрасен вид. Дворното пространство също. Басейнчето с емблематичната скулптура на Васил Зидаров също е реставрирано. Обществото, студенти, преподаватели, любители, астрономи ще могат да видят обсерваторията в пълния ѝ блясък„.

В предаването „Хоризонт до обед“ доц. Овчаров обяви, че посетителите в събота ще могат да видят най-стария телескоп на постоянен фундамент:

„Ще може не само да го видят, но при ясно небе ще наблюдаваме с него във вечерните часове. Надявам се да няма облаци и посетителите да могат да погледнат и през най-стария телескоп на постоянен фундамент в България“.

Той разказа за ролята на всяка от сградите в обсерваторията. По думите му обсерваторията се използва за обучение на студенти, на любители-астрономи, както и за публични събития. Тя има огромна историческа и културна стойност, добави доц. Овчаров.

Тази особена сграда е в сърцето на София, сгушена между зелените бели дробове на Борисовата градина. Нейните очи са насочени към небето, което открива тайните си пред професори и студенти.

Обсерваторията е създадена през 1897 година по инициатива на проф. Бъчеваров – първият преподавател по астрономия във Висшето училище. Тогава София е малък град, а днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, простиращо се чак до Орлов мост.

Първият уред е зрителната тръба на д-р Петър Берон – прозорец към звездите с увеличение около 500 пъти. Малко по-късно пристига телескопът Grubb – първият на постоянен фундамент в България, който продължава да се използва и днес.

В годините тук са наблюдавани комети, изчислявани са затъмнения, а изследванията на студентите стигат чак до френската академия. Академик Никола Бонев модернизира обсерваторията, разширява дворното място и изгражда нов купол и аудитория. Но времето оставя своите следи, които карат софиянци да се чудят какво се крие зад оградата.

Днес обаче сградата е възродена, а хората са приятно изненадани. София е светъл град, но тук, между дърветата и алеите, все пак има място и за тъмнината на космоса. А обновената сграда вече прави впечатление на минувачите.

Репортажа на стажант-репортера Павел Стоев и интервюто на Валерия Николова с доц. Евгени Овчаров в предаването „Хоризонт до обед“ чуйте в звуковия файл. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.