Скалните култови паметници на Добруджа оживяват в нова книга на проф. Георги Атанасов. Над 100 обекта разкриват духовния и историческия пейзаж на региона от античността до Средновековието.

Авторът на книгата – проф. Георги Атанасов, е археолог и изследовател, проучващ от десетилетия култовите обекти по поречията на Суха река и Канагьол.

Според проф. Георги Атанасов, у нас има открити около 200 скални светилища, манастири и култови комплекси, датиращи от различни исторически епохи – от късната античност през Първото българско царство до Второто българско царство.

„Обикновено като се каже скален манастир, представите ни отиват към исихазма, към Второто българско царство. Напротив – тук, в Добруджа без съмнение имаме колония от времето на късната античност, имаме колония от времето на Първото българско царство – може би най-голямата. В представите е наложена идеята, че скалните манастири са нещо извън времето и пространството.“

проф. Георги Атанасов   снимка: Незабравка Кирова

Смятало се е, че там живеят отшелници, откъснали се от света. Специалистът опровергава тази теза:

„Нищо подобно – почти всички скални манастири са в непосредствена близост, в съседство, дори в подножието на крепостите както от периода на късната античност, така и в Първото българско царство. Има симфония между населението, градския живот и монашеството, което е духовният водач – това са образованите хора.“

99% от скалните манастири в България се намират именно в североизточната ѝ част. В други региони те са единични – по един-два до Видин, Никопол и в Родопите. Проф. Георги Атанасов обяснява защо това е така:

„Скалните манастири са най-висшата монашеска добродетел. Най-извисените монаси живеят в скалните манастири. Скалната обител става нещо много специално. Манастирите са около държавните центрове. Това не е абсолютно, но има такава тенденция.“

В книгата се разглежда и т.нар. скално култово строителство.

„То не започва със скалните манастири. Скални култови паметници имаме в трако-римската епоха„, уточнява проф. Атанасов.

„Пещерата е не само място за живот. То е място на култ, на съзерцание. Място, в което се раждат идеи и се прославят герои„, допълва той.

Книгата, посветена на скалните култови паметници в Добруджа, излиза благодарение на проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проектът, ръководен от доц. Албена Миланова, е част от по-широко научно изследване, чиято кулминация е именно изданието, което представя уникалното културно наследство на Североизточна България.

Изданието е ценно както за специалисти, така и за туристи, които търсят дълбочина и връзка с миналото. Авторът вярва, че този тип културно наследство има огромен потенциал за развитие на културен туризъм в региона.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.