Кметствата в Израел едва ли ще отворят врати до следващата седмица, но на площадчето в Бат Ям, близо до уцеления от балистична ракета блок в града, има импровизирано гише и пред него се вие дълга опашка. Хората чакат в жегата, криейки се под сянката на дърветата. 

Освен че уби 6 души и изпрати над 20 души в болница, ударната вълна от падналата иранска ракета изпочупи стъклата на почти всички къщи в диаметър минимум половин километър, отнесени са щорите и сенниците, а на някои места са сринати и балкони. Хората чакат да регистрират щетите пред застрахователите от общината, като мнозина водят и малките си деца. И тази седмица учебните занятия се провеждат дистанционно. 

Няколко са палатките, разпънати на площада с паметника в Бат Ям. Заради военното положение, стъкларските и други ремонтни работилници не работят, а е нужна спешна помощ. Набързо са сформирали „съседски групи за взаимопомощ“. На площада е само координаторката, а сръчни мъже и жени (най-вече репатрианти от бившия Съветски съюз, свикнали да си помагат сами) запушват разбити тръби, оправят разпаднали се печки, настройват компютър, паднал на пода от взривната вълна, и други. Хлапета са дошли да търсят деца на тяхната възраст, за да ги поканят да изкарат деня в домовете им. Показват какви електронни игри имат. Жени пристигат с цели тави с ядене и питат къде са подслонени останалите без дом след взрива, за да им занесат топла храна. Те са в културни домове, спортни зали и други. 

На площада има и линейка, но тя не е за ранените. Те отдавна са в болниците или след превързване са ги изпратили у дома. Това е линейка за психологическа помощ. Дежурен е д-р Уриел Беламиз:

„Нашата помощ е не по-малко важна от физическата. Доведоха ни рано сутринта момиченце на около 7 години. Казаха, че е от блока с попадението и е онемяла. И на нас не отговаряше, докато му подадохме едно живо зайче. Животинката притихна в ръцете му и детето започна до го гали и утешава. Така я накарахме и с нас да сподели преживяното, когато сградата се е разтресла и започнала да се срива. Не можехме да му обясним, че през петдесетте години на миналия век, пристигналите от цял свят жители на възстановената държава са живеели на палатки или в бараки и е трябвало много бързо да бъдат построени селищата като Бат Ям или Холон, направо върху пясъците. Качеството на строежите е било компромисно, а и последвалата уж основна реставрация, се оказала само козметична. То е станало свидетел на последствията.

След подобно тежко събитие, като раняване или разрушаване на дома, е нормално човек да е стресиран. Това, което препоръчваме на хората, е да не бъдат през цялото време търсещи новини и ако все пак тревожността продължава, да потърсят психологическа помощ“.

Един от най-видните архитекти на Израел е с български корени – Ицхак Липовецки. Той отговори на въпрос на БНР дали новите блокове биха издържали на преки попадения без подобни последици:
„Иранска ракета е пронизала небостъргач в северен Тел Авив. В него всяко семейство има защитена стая със стени от 30 см бетон. Спускат се и стоманени щори. Врата се залоства автоматично. На 34 етаж възрастно семейство се затваря в подобна стая и сядат да гледат телевизия. Чуват гръм и блокът се разтресъл, но помислили, че са улучили някои от околните сгради. Продължавали да бъдат в укритието си, докато алармата за дим не се включила. По телевизията разпознали своя блок и че е бил ударен. Обадили се на дъщеря си. Пръв пристигнал млад съсед с куче и почукал на вратата на скривалището им. Останалите стени били отнесени. Неговият апартамент си бил цял, както и на долните етажи.

В най-старите блокове скривалищата са в мазетата. Но те са и с прозорци, често използвани и като складове на сградата. В по-новите – са проектирани или защитени помещения на всеки етаж, или във всеки апартамент. Те бяха достатъчни за ракетите, изстрелвани от Хизбула и Хамас, та дори от хутите от Йемен. Ракетите от Иран са доста по-мощни и се препоръчва да се ползват обществените скривалища с дебелина на стените до метър или поне 60-70 см.  Непременно ще се стигне до нова концепция, която да направи по-надеждни стените на скривалищата“.

Целия репортаж на Феня и Искра Декало в предаването „Хоризонт до обед“ чуйте в звуковия файл.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.