От Съюза на дунавските овощари поставят въпросите за
политиката на търговските вериги, вноса, липсата на преработка и ролята на
организациите на производителите

Българските производители имат добра реколда, но трудно
стигат до пазара, коментира пред БНР Димитър Рачев.

„Този проблем като цяло така дълго време съществува,
тъй като големите вериги предпочитат да захранват своите търговски мрежи с
продукти отвън. Това е тяхно право, но търговско право, но мисля моралното
задължение по-скоро е да предпочитат български продукти“.

„Българският производител има много малки възможности
да заготвя това, което произвежда. Веригите не искат да е така – набрано и
занесено. Те искат да е заготвяно в съответния вид, но, засега, мощностите,
които имаме са твърде малко и не можем да отговорим на очакванията на веригите като
цяло. Тук идва ролята на Министерството на земеделието, на европейските
програми, които са налице – да подпомогнат и да насърчат сдружаването,
кооперирането и създаването на такива хъбове за продажба, независимо дали на
вериги или някъде другаде“.

Идеята на хъбовете е да обединяват възможно най-много
фермери, за да се сглоби голямо портфолио от сортове и плодове и да имат
хладилни помещения, в които „да се отбере това, което е за пазар, а това,
което е второ качество, да се отдели за преработка“. За целта обаче са
необходими и големи инвестиции, за да има първична обработка на продукцията. За целта има
отворени мерки, но те по-скоро поставят организацирте на производите на едно
ниво с всички останали. В
България има 57 организации на производители от овощарския бранш, обясни той и даде пример:.

„Производител на ягоди, примерно, който има 20
декара ягоди, иска да влезе в някоя от веригите. Веригата му казва: „Искаме легализирано тегло“. Легализирано тегло означава машина, която струва
към от 80 до 100 000 евро. Легализирано тегло означава
във всяка тарелка с еднакво тегло да са плодовете. Сами разберате, че производител с 20 декара ягода не би могъл да си позволи такава машина“.

Необподими са и производствени
помещения, които трябва да са под контрола на БАБХ и да отговарят на
всички стандарти, допълни той. Второто качество пък почти няма
къде да да бъде реализирано, заради загубените производствени мощности на консервните предприятия от миналото.

„Не е по силите на един фермер, който и де е той, колкото и
декара да има, да направи предприятие, което да поема и обработва 1000 тона или
2000 тона, което е сравнително малко предприятие, защото в нашия съюз
капацитетът на производство на всичките насаждения на нашите членове е около 50
000 тона – говорим за ягода, кайсия, слива, праскова, ние го произвеждаме. А
има поне още толкова хора, които не са членове на Съюза“.

Основният потребител на продукцията са преработвателните
предприетия. Когато няма кой да я купи,  тя остава по дърветата.

„Оттам нататък самият фермер не може да инвестира, не
може да си поддържа стопанство и той по естествен начин загива“.

В момента насажденията са застрашени и от вредител, който
фермерите наричат „черната златка“, който масово унищожава градините.

„Борбата там е много тежка с този вредител и в комбинация
с трудни пазарни условия и с вредители, моето мнение е, че до 2 години ще имаме
доста сериозен проблем по отношение на доставката на местно производство. Не
говорим за плодове само“.

Утре от бранша ще попитат в Комитета по земеделие в НС дали
има програма, която да подпомогне в борбата им с „черната златка“.

 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.