Времето е от онези тайни, които човек измерва с удивителна точност, без докрай да е разгадал смисъла им. Броим дните, месеците и годините, отбелязваме началото и края, а някъде между тях остава големият въпрос – не колко време ни е дадено, а как го живеем.

В християнството времето има посока и смисъл.

Празникът връща към събитие, случило се някога, а Църквата го преживява отново и превръща в част от настоящето. Редуват се пост и празник, очакване и изпълнение, изпитание и радост – един особен духовен ритъм, чрез който човекът преминава през годината, но и годината сякаш преминава през него.   

На 1- ви септември БПЦ отбеляза Началото на Индикта, новата църковна година.

А само дни след него, на 8 септември, е първият голям празник в този нов богослужебен кръг – Рождество на Пресвета Богородица.

В края му, през август, стои Успението на Божията майка.

Между Рождеството и Успението, между началото и края, се разгръща цялата драматургия на християнската година. Но какво означава всичко това за съвременния човек?

Може ли древният ритъм на църковния календар да говори на човека от XXI век, който живее в съвсем друг ритъм в поток от информация, технологии, изкуствен интелект и усещането, че времето никога не достига?  И с какво самата Българска православна църква влиза в новата църковна година? Време, в което пред нея стоят и съвсем конкретни въпроси.

Религиозното образование и подготовката на учители, социалното служение и подготовката на духовници, работата с деца и млади хора, мястото на Църквата в обществото, новите технологии и границите между човешкото творчество и възможностите на изкуствения интелект.

За всичко това разказа доц. Константин Нушев, за когото срещата между богословието и съвременния свят отдавна е поле и на преподавателска, и на изследователска работа. 

Доц. д-р Костадин Нушев е преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е богословие и културология, изследователските му интереси преминават през християнската етика и антропология, православната духовност, социалното учение и социалната мисия на Църквата, отношенията между Църква и общество и религиозното образование. Автор е на книги и изследвания, посветени на християнските добродетели, справедливостта, православното нравствено богословие и социалната мисия на Българската православна църква. 

В разговора ще чуете и монахиня Серафима от Драгалевския манастир.

Още по темата в звуковия файл.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.