Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден. Това съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

„Аз призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва. Но не мога да наредя това. 

Основна предпоставка е да не са на две смени. Преди 8 години, когато започнахме да намаляваме училищата на такъв режим, те бяха 360. Сега са 226. Когато реализираме програмата, ще намалеят до 180. Това е втората програма за строеж и пристрояване на училища.

Намалени бяха учебните заведения на двусменен режим и по линия на намаляване на приема.

Ако учениците стават по-късно, тогава се подобрява тяхната мотивация за учене и образователни резултати.

Най-големият проблем е в София. Над 80 училища са на двусменен режим, а липсват терени“. 

И в момента продължава записването на първокласници, обясни министърът в предаването „Неделя 150“. 

„Работи т.нар. Механизъм за обхват на децата. Очакваме първокласниците да бъдат около 57 хиляди. Това е по-малко от предходните години.

Общият брой на учениците ще бъде около 716 хиляди“.

Тази година имаме по-висока ремонтна активност през лятото, посочи още Красимир Вълчев.

„Близо 1500 училища и детски градини бяха обект на такава. Около 250 ремонта няма да бъдат приключени преди първия учебен ден. 22 училища ще започнат пребазирани в други сгради„.  

През последните години има увеличаване на специалистите, които не са учители, но осъществяват подкрепа в образователния процес, обясни министърът.

„Ресурсни учители, логопеди, психолози, педагогически съветници. Искаме да разширим тази подкрепа, която предоставяме на децата.

Разширихме и целодневната организация на учебния ден“.

Към момента има огромно търсене за заемане на учителската позиция по някои предмети, каза Вълчев. 

„Вече няма недостъг на учители с начална и предучилищна педагогика. 30 души средно кандидатстват за едно място за учител по физическо“.

Не така обаче стоят нещата с преподавателите по физика, химия и математика, посочи министърът.

„Там са ни и най-слабите резултати“.

Очевидно имаме проблем с учебните програми по математика, отчете министърът.

Отворили сме всички програми за промяна, разясни Вълчев.

„Нашата система е твърде амбициозна в предоставянето на знания и твърде неамбициозна във формирането на умения.

Имаме и поколенчески проблем, който се отчита от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Днешното поколение ученици се концентрира по-трудно. Нашите ученици са с най-висок процент на разсейване. Най-много време прекарват пред екрани, но най-малка част от него е с образователни цели. 

Имаме вече достатъчно анализи и наблюдения за зловредното влияние на екраните при децата. То води до увреждане на всички останали умения. Едно от най-полезните неща, които бихме могли да направим като родители, е да ограничим екраните на децата. 

Те ще се ползват с образователни цели. Има такова изключение в закона.

Учителите невинаги успяват да наложат правилата. И в момента има забрана за използване в час, но една част от учениците не могат да бъдат дисциплинирани“. 

Религията в училище няма да бъде задължителна, увери министърът. 

„И в момента я има в българското училище, но като свободноизбираема и не във всяко училище. Нито едно дете няма да бъде принудено да изучава религия. 

Има европейска препоръка от 2005 година, която насърчава изучаването й.

Ще имаме час по възпитание в добро. Той ще включва елементи на религията. И в момента децата учат религиозните празници“. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.