В София се провежда първият Космически бизнес форум.
Председателят Ирина Ганчева сподели:

„Имаме една невероятна компания, която проправя пътя,
обаче около нея имаме цяла екосистема, която наистина доставя услуги в Европа,
в САЩ, в Азия. Има производители, а финансирането със сигурност в последните
години доста нарасна, от една страна, защото самият подход към космоса се
промени благодарение на тази така наречена NewSpace екосистема, където
парадигмата е build fast, break fast.

Ганчева коментира и възможни пречки за космическите ни изследователи
заради законопроекта за българския език

„Трудно е с превода по принцип на научни термини. Аз
все още примерно не знам за научни термини „upwelling“ как се казва
на български – няма превод, в интерес на истината. Това ще бъде работа в
прогрес. Ще се учим в процеса на работа. Чудесна инициатива е това за
българския език, но това като цяло не променя темата – че всъщност в България
има много силна екосистема, която комуникира с целия свят. Сега явно ще
комуникираме и в България на български изцяло“.

Ирина Ганчева разказа пред „Хоризонт до обед“ какви
продукти и технологии произвеждат българските компании:

„Като цяло космическият бизнес е разделен на няколко
сегмента. Имаме така наречения upstream сегмент или сегмента, където са услуги,
продукти нагоре по системата, тоест неща, които изстрелваме от Земята към
Космоса – това е хардуер. Могат да бъдат спътници, могат да бъдат, самите
ракети, които ги изстрелват, Космическата станция също е хардуер, който е горе;
orbital data centers – това са дата центрове, които обработват данните в
орбита. Там имаме много добри примери. Естествено, имаме производство на
спътници от вече различен сегмент. EnduroSat започнаха с наноспътници, а вече
произвеждат и над един тон. Имаме също така хардуерни чипове, които се
произвеждат и летят на орбити. Произведени в България. Имаме софтуер, който
обработват данни в орбита. Downstream сегментът е сегментът, където общо взето
използваме данните от Космоса, които пристигат към Земята. Това могат да бъдат
примерно GNSS услугите, глобалната навигационна система. Преди това също дадения
пример за наблюдение на Земята от Космоса, където примерно може да наблюдаваме
критична инфраструктура, водни басейни, използва се много за земеделие –
възползваме се от това, че през цялото време можем да гледаме промени, случващи
се на Земята, от Космоса. Имаме също така компаниите, които правят цялото това
нещо възможно със, например, услуга, консултантска дейност, експортен контрол –
това е изключително важна тема, защото в момента, в който компания започне да
развива продукт, който може да се използва също за военни цели и иска да ги
продава извън България, експортният контрол е изключително важна и специфична
тема, където правни компании могат да предлагат услуги. Също така имаме и
образователни дейности, така че да се развива всъщност човешкият капитал за
развиването на такива високи технологии в България. Зад всички тези примери
стоят конкретни също така български фирми, които предоставят услугите си,
хардуера си, решенията си в България и в чужбина.

Войната и нарастващото значение на отбраната променят космическия
пазар допълни Ганчева:

„Изследването на Космоса е започнало като полувоенна
надпревара. Не знам дали ще свърши по тоя начин. Няма как. Космосът винаги е
бил с двойна употреба. Още повече в момента променящата се геополитическа
реалност изключително много накланя везните в тази посока. Българските компании
са изключително адаптивни в този контекст. Съвсем доскоро примерно в Европа
страшно много се говореше за климатични промени, за това по какъв начин ние
можем да намалим въглеродните си емисии и имаше съответно много финансиране в
тази посока. Сега вече финансирането отива към технологии с двойна употреба. Българският
бизнес всъщност пасва там съвсем естествено, понеже всяка една технология може
да има приложение както в мирно време, така и във военна операция.

Като цяло, добри специалисти в България има в, по мое
мнение, в почти всички посоки на технологичното развитие и иновации. В Космоса
е много специфично, че всъщност хора, които не са учили аерокосмическо
инженерство, въпреки това могат да строят двигатели, защото един такъв
интердисциплинарен поглед помага за това да се решават проблемите по
нестандартен начин, което е изключително важно и което се търси всъщност при
космическите проблеми.

България има много силна основа в физически науки, химия,
биология. Също така след софтуерния бум, който беше преди няколко години, в
момента имаме изключително много инженери, които насочват усилията си в тема „Космос“.
Като цяло образованието в България е на много конкурентно и добро ниво, така че
всъщност можем да си обучаваме кадрите тук, които след това да започнат да
работят в български компании с международни клиенти.

Типично за българските космически компании е, че те са
малки и средни предприятия, почти всички. Което означава всъщност, че,
нали, хора влизат в различни роли – както развиват технологичен бизнес, така
също така трябва да мислят и по какъв начин да продадат и да намерят
финансиране за продукта си. Тук всъщност ние им помагаме с това, че чуваме те какви
нужди имат и след това превеждаме тези нужди на езика на застъпничеството за
това какви политики, каква стратегия трябва да има България на тема „Космос““.

В последните години наистина страшно много се прави и на
политическо ниво в тази посока. Много важна следваща стъпка е България да
премине към асоциирано членство към Европейската космическа агенция, понеже
това ще отключи още допълнително финансиране и  достъп до програми, каза Ирина Ганчева: Това е
един чисто административен процес, обясни тя.

„Ние развиваме космическата индустрия и сме интегрална
част от тази, тази екосистема, така че това са наистина просто стъпки“.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.