На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий. Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити две изложби, посветени на глаголицата и кирилицата, и на Свети Методий Славянобългарски. Патрон на събитието е вицепрезидентът Илияна Йотова. 

„Голи са без книги всичките народи понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят.” Това е заветът на по-малкия от двамата братя Свети Кирил Философ, който се е запазил през вековете“, припомни директорката на Националната библиотека доц. Калина Иванова при официалното откриване на събитието, посветено на 1140 години от успението на Свети Методий.

„Ето как ние българите, закърмени с глаголица сме насърчили учениците на Солунските братя да създават своята азбука, а те не свой ред с благодарност да я кръстят на учителя си Кирил“, каза доц. Иванова. 

Свети Методий е по-големият от двамата братя, създали славянската писменост. Методий е по-мъдрият, по-улегналият, двигател на създаването на глаголицата, подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Когато във Велехрад той умира през 885 г., в житието се казва: „Събра се народ от безчислено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир. Мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и студенти, недъгави и здрави. Всички оплакаха оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички“, посочва тя. 

Йотова припомни многобройните мисии, в които Свети Методий участва приживе – Моравската мисия, срещата с папа Адриан II в Рим.

„Длъжни сме пред паметта на нашите първоучители, апостоли, да продължаваме знанието за тях. За съжалени, в някои страни особено в Средна Европа, особена в страните около нас, делото на Светите братя Кирил и Методий, приключва със смъртта на Методий във Велеград. Оттам в техните учебници и образователна система, особено в средното образование, не се казва нищо за продължителите на това. Не се казва нищо за хората, които опазваха и развиха делото на светите братя, нито дума за техните ученици, нито дума за голямата държавническа роля на Цар Борис, по чието време се създават двете книжовни школи Търновската и Охридската“, допълни вицепрезидентът.

След официалното откриване посетителите имаха възможността да видят два оригинални ръкописа, свързани с паметта на Свети Методий. Д-р Бояна Минчева е ръководител на Направление „Ръкописно-документалното наследство“ на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ обясни, че двата експоната ще бъдат включени в по-голяма изложба за делото на Светите Братя, която ще бъде открита на 13 май.

„Единият е ръкопис от първата половина на XXIII в. Представлява изборен Апостол, в който са включени славословия за Св. Методий. В този перагмент е включен тропар на Св. Методий от най-ранната служба на светеца, изписана най-вероятно от Константин Преславски. Другият документ е един по-късен документ, свързан с историята на славяните и политическите проекти на духовни лица, оглавени от Арсений IV. Този проект е свързан с обединението на славянските народи и извозването на тяхното освобождение.

В книгата са включени ликове на светци, духовни лица и светски владетели, които са почитани сред цялото славянство. Става дума за XXVIII в., като сред тях е подреден и Свети Методий, който не е до брат си Кирил, а до Св. Ефрем – архиепископ сръбски. Това не е необичайно, защото двамата братя имат еднаква тежест и святост сред всички славянски народи по онова време“, казва д-р Минчева. 

Освен, че един от документи се съхранени върху пергамент и трябва да се съхранява в помещение с температурно-влажностен режим те са ценни и поради това, че са пряко свързани с българската история и българската културна памет.

Българският принос в културата на славяните през Средновековието до модерната епоха е акцент в изложбата „Азбука и история“ на проф. Вася Велинова.

„Идеята е да покажем България като родина на кирилицата, която след това става общата славянска азбука на всички средновековни славянски държави. И най-важното е да покажем, че азбуката в онази епоха е била не само графичен феномен, но и инструмент за идентичност, за опазване на националната идентичност и етническа неприкосновеност и в този смисъл азбуката е не само лингвистичен, но и културен феномен“, допълни тя. 

Според проф. Велинова историческите събития намират отражение в промяната на азбуките през годините.

„Когато България приема християнството при цар Борис, българите все още нито са разполагали със собствена азбука, нито с преводи на свещените текстове – на говоримия от народа език. Създадената азбука от Кирил и Методий – глаголицата е била мислена за азбука за западните славяни от Великоморавия. Но историческите събития и политиката на тамошните владетели предопределят съдбата на учениците на Свети Методий след смъртта му през 885 г“, казва още тя. 

Върху 22 пана изложбата “Азбука и история” показва ръкописи, епиграфски материали – едни от най-ценните епиграфски находки край манастира в село Равна, осъществени от проф. Казимир Попконстантинов, който заедно с доц. Аксиния Джурова е консултант на изложбата.

Изложбата е предназначена за широк кръг от любители на културната история, на българското средновековно минало. Хора, които се интересуват писмеността, от краснопис и средновековно писмо, за да се види този голям духовен дар, който българите са дали на света.

За да научите повече за Свети Методий и азбуката, чуйте звуковия файл

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.