Настоящият стопанин на хижа „Бонсови поляни“ Иван Попов и членовете на Туристическо дружество „Манастирска кория“ предлагат проект за развитие на Люлин планина. Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10.

Попов смята, че след петата година може да разчита и на кредитна линия, но по думите му, „ако дотогава нещата се случват по план, самата хижа ще може да реинвестира и да стигне етап, в който да се допринася от печалбата на бизнеса“. При включване на институции, проектът би се реализирал за 3 до 5 години.

Хижарят е отворен и към проекти на съмишленици и партньори, с които да реализира визията си. Целта му е алтернативен достъп до близките до столицата планини и разтоварване на Витоша.

„Имаме и Лозен планина, и Плана, която също е много близко до София. Трябва да се обърне внимание на тези планини. На Витоша има добра маркировка, павета от едно време, но това липсва във всички планини близо до София. Там няма никаква изградена инфраструктура и никакви маркировки, което затруднява нормалния турист – хората, които не ходят с джипиеси в планината“, обясни Иван Попов в интервю за БНР.

Тези планини имат прекрасен достъп до София. Те са много близки, но не са популярни, посочи той.

Люлин планина  Снимка: БТА

Тази зима бяхме свидетели на насочване на трафика към Люлин планина, когато Витоша се оказа затворена, коментира хижарят.

„Тогава се получи задръстване от Горна баня до вилната зона. Местните не можеха да си излязат от къщите. Затова е важна тази регулация – места за паркиране, да има изградени туристически алеи.“

Този алтернативен достъп ще направи туристите по-спокойни, подчерта Попов и даде пример с трите си деца, с които е имал негативни преживявания на Витоша.

„Отивайки в тази лудница, ти се изнервяш още повече.“

Част от София може да посещава Люлин планина, категоричен е той.

В предаването „Хоризонт до обед“ Попов наблегна върху необходимостта да се маркират основните пътеки и подходи към Люлин планина – от Банкя, Иваняне, Горна баня, Черния кос.

„За да могат хората да стигнат до планината и без автомобил. Затова трябва да бъдат изчистени тези подходи и да бъдат маркирани. БТС биха помогнали с маркировката. Трябва да се направят места за отдих – пейки, беседки, места за палене на огън. В нашия проект е заложено и развитието на хижа „Бонсови поляни“. С правилен подход и мениджмънт това място може да бъде страхотно.“

В плана се предлага създаването на обучителен център, горско училище и голяма въжена градина край хижата.

„Основните ни клиенти са семейства с деца. Вярвам, че първите стъпки на децата трябва да бъдат в по-ниската планина. За първи стъпки на малките туристи това е перфектно място“, аргументира се хижарят.

Като „добри новини, които от 11 години чакаме“ той определи готовия нов проект на план за управление на Природен парк Витоша, анонсиран от Министерството на туризма. Старият е изтекъл преди 11 години.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.