Тревожни данни за насилието над и сред деца в България: национално проучване и обществени реакции

Близо един от всеки трима родители в България споделя, че неговото дете е било обект на насилие от връстник или по-малко дете. Това показват резултатите от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред деца, проведено от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в партньорство с изследователска агенция ЕСТАТ.

Резултатите сочат, че насилието над и сред деца е социален проблем с нарастващи тенденции. Двойно повече хора до 35 години са преживели насилие от възрастен, в сравнение с поколението над 55 години. Това показва, че в последните две поколения има реален ръст на случаите на насилие и тормоз над деца.

Друг тревожен извод от проучването е, че близо 15% от българите смятат, че децата сами са провокирали насилието над себе си. Две трети от анкетираните не са запознати с възможността за подаване на анонимен сигнал при насилие над дете, което допълнително усложнява ранното идентифициране и реакцията при подобни случаи.

В месеца, посветен на осведомеността за насилието над деца, фондация „Лъчезар Цоцорков“ организира дискусионно събитие под мотото „[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения“. На него се запознаха с данните и изводите от проучването представители на институции, експерти, неправителствени организации и медии.

Събитието бе официално открито от омбудсмана на Република България Велислава Делчева. В рамките на дискусионните панели участие взеха министърът на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска, заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ивайла Касърова, както и експерти, психолози, обучители и медиатори.

„Като общество трябва да формираме нулева толерантност към насилието и тормоза и да не го приемаме като нормално, неизбежно или част от израстването“, заяви омбудсман Делчева. „Събитие като днешното дава нова практическа насоченост на работата на органите за закрила на децата, защото адресира пътя на обществените нагласи и мерките за тяхната промяна. Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в трудните моменти.“

Министър Георгиев подчерта значението на сътрудничеството между държавата, фондацията и неправителствения сектор. „Заявявам категоричния ангажимент на държавата за подготовката на адекватна законодателна уредба, което е възможно чрез провеждането на задълбочен експертен дебат с участието на всички институции“, каза той. Според Георгиев именно работата с експерти и институции ще определи модела на детското правосъдие и мерките за закрила на децата.

Заместник-министър Кръстев обърна внимание на опасността от прехвърляне на отговорност към децата. „Склонността обществото да обвинява децата е тревожна. Малцинствата са много по-често жертви, отколкото извършители на насилие. Социално-икономическото положение на семействата също играе роля – статистиката показва, че много случаи на насилие се случват в домакинства с тежки условия на живот. Ако не са виновни децата, вината е на родителите. Когато те имат нужда от подкрепа, обществото трябва да е до тях“, заяви той.

Проучването подчертава, че обществото трябва да започне незабавен диалог, който да обединява усилията за решаване на проблема, вместо да сочи виновни. Според Мариета Гечева, директор програма „Закрила на деца“ във фондацията, 75% от българските граждани определят насилието над и сред деца като един от най-важните социални проблеми, а 58% смятат, че то създава несигурна среда за всички деца. Около 80% от анкетираните смятат, че корените на насилието се намират в семейството.

Проучването отчита положителен напредък спрямо „традиционните“ методи на възпитание чрез физическо наказание – 61% от българите са против прилагането на физическо наказание, а 66% предпочитат разяснителни разговори пред наказания. Мнозинството подкрепят комплексни мерки срещу насилието, включващи работа с деца и родители, подкрепа за обучение на специалисти и институционална координация.

Заместник-министър Михалевска посочи, че всеки учител трябва да бъде подготвен да разговаря с децата и семействата без да чака ресурсен учител или специалист. „Агресията е следствие на проблемите – модели на несправедливост, пренебрежение и подигравки създават агресията“, каза тя.

Ивайла Касърова допълни, че за адекватна помощ на децата и семействата е необходимо социалната, образователната и здравната система да работят синхронно, което все още не се случва. „Трябва да говорим повече за превенцията“, подчерта тя.

Психологът Цветомир Стефанов от Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен и училищен психолог изтъкна негативното влияние на прекомерното време пред екраните върху личностното развитие и социалните взаимоотношения на децата. „Младите хора трябва да разберат, че те не са зрители в живота си, а активни участници“, каза той.

Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, отбеляза, че подготовката на специалисти за разпознаване на ранните сигнали на насилие е критично важна, както при жертви, така и при извършители.

Екатерина Велева от фондация „П.У.Л.С.“ подчерта нуждата от единен регистър за случаите на насилие, за да се знае реалната картина. „Едно от най-важните неща е детето да бъде в центъра – не като формалност, а като реално участие и глас за това кое е най-добро за него“, каза тя.

Проучването показва, че българите възприемат социалната среда като несигурна и изпълнена със заплаха. Насилието над и сред деца се свързва с повишена престъпност и негативни последствия за психичното здраве на поколенията.

„Ако искаме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, трябва да поставим в центъра споделена отговорност, силна координация между институциите и последователни политики, които поставят добруването на детето в центъра, като същевременно зачитат възрастните около него“, обобщи Мариета Гечева в края на събитието.

Проучване_Фондация Лъчезар Цоцорков_27.11.25

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.