Фискалният съвет на България критикува еднократния данък върху свръхпечалбата и бързото нарастване на държавния дълг в проекта за бюджета и актуализираната средносрочна прогноза до 2029 година. В становището си Фискалният съвет поставя под съмнение реалистичността на част от заложените приходи и предупреждава за рискове пред устойчивостта на публичните финанси. Най-сериозните критики са отправени към планирания еднократен данък върху свръхпечалбата, от който правителството очаква да събере 800 милиона евро догодина. Според Фискалния съвет мярката е слабо обоснована, тъй като не са посочени ясно засегнатите сектори, броят на задължените предприятия и методиката за изчисляване на приходите. Припомням, че в дефиницията на правителството става дума за 33% облагане на свръхпечалбите на банките, застрахователите, търговците на храни с годишен оборот над 5 милиона евро, телекомуникационните оператори, компаниите за бързи кредити и обменните бюра. Собствените симулации на съвета показват, че реалният ефект от данъка може да бъде едва около 211 милиона евро. Допълнително притеснение създава и обратното действие на данъчната основа, което може да доведе до правни спорове. Паралелно с това Фискалният съвет предупреждава за неблагоприятната динамика на държавния дълг, макар той да остава под прага от 60% от брутния вътрешен продукт по Маастрихт, се очаква да нарасне до около 37 на сто през 2029 г. Още по-сериозен е ръстът на лихвените плащания, които се очаква да достигнат близо 2 милиарда и 500 милиона евро през 2029 г. Почти три пъти повече спрямо 2025 г. Според съвета това създава допълнителен натиск върху бюджета и увеличава уязвимостта на страната към промени в условията на финансиране на международните пазари.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.