Защо е важно да има добре структуриран и ранно въвеждан предмет „Гражданско образование“?
„Дали е редно да оставим предмета „Гражданско образование“ само на неформалното обучение, или трябва да залегне като последователна държавна политика?“
Този въпрос отправи в ефира на БНР Константин Димитров, ученик в 12 клас на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“.
Той е лауреарат на миналогодишната олимпиада по „Гражданско образование“.
„С мои съученици разработихме проект, фокусиран върху това как по-малките ученици – от 5-ти до 7-ми клас, разбират концепциите за демокрация, общество и устройството на държавата.
Между 5-ти и 7-ми клас в образователната програма не фигурира предмет „Гражданско образование“, но по История и География се изучават такива понятия. Възниква обаче въпросът доколко учениците ги разбират.
Затова направихме проучвания и отделна програма, която се интегрира доста успешно в Часа на класа. Посредством игра и проекти учениците разбират по-добре материала“.
Инициативата „Граждани за България“, която обединява 350 професори по цял свят, които са с български произход, също се фокусира върху развитието на Гражданското образование у нас. Тя има за цел да подпомогне страната ни в изграждането на институционалните основи на добре функционираща демокрация и устойчива пазарна икономика.
„В момента „Гражданското образование“ идва късно като учебен предмет – в 11-12 – ти клас. В скандинавските държави започва да се учи от първи.
Формата на преподаване също трябва да е по-различна. Да не е сухо и теоритично, а да има казуси – реални ситуации, в които децата се поставят по един внимателен начин“, обясни Христо Пирински, професор по финанси в Университета на Централна Флорида, САЩ, който е сред участниците в инициативата.
Той обясни в предаването „Хоризонт до обед“, че се цели създаването на една нова култура.
Направихме вече три конкурса. Те стават все по-популярни.
Живеем в свят, в който хората са все по-задоволени матерално. Естествено възниква въпрос къде човек трябва да спре и какво го движи. В основата на образованието е как мотивираш децата“.
От инициативата ще връчат на 15 май наградите в третия годишен конкурс. Това ще стане в аулата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“.
Константин Димитров сега е класиран на второ място за есе. Той посочи какво, според него, не достига в преподаването на предмета „Гражданско образование“.
„Разбиране от гледна точка на това, че гражданското образование не е само чисто концептуално разбиране за икономика, право, свобода и т.н.
С един учебен час да обясниш всички важни теми не е възможно и не е достатъчно. Това е последователна култура“.
Стенли Гьошев, професор и директор на Магистърска програма по финанси и мениджмънт в Университета в Екзитър, Великобритания, подчерта, че „гражданското образование може не само да се преподава, но и да се измени културата на обществото по такъв начин, че да може да се подобри икономическото развитие“.
„Обществата, които имат по-добро гражданско образование, са по-здрави„, допълни още той.
29-мата финалисти в конкурса ще получат почетна грамота и луксозно издание на първия учебник по „Гражданско учение“, който е от 1894 година и е дело на Никола Станев.
„Влязохме в контакт с различни държави и взехме различни учебници.Това, което се установи е, че първият учебник, който е издаден по граждансксо образование, е български. Опитваме се да възстановим това, което нашите възрожденци са направили„, разказа проф. Стенли Гьошев.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
