Седмица под открито небе. Какво се случва с ромите от „Захарна фабрика“?
Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал „Захарна фабрика“. Деца и бременни жени – цяла седмица под открито небе.
Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в нощта срещу понеделник са изстреляни сигнални ракети срещу хората, които спят под открито небе:
„Беше 23.45 часа и започна да се гърми. Хвърляха фойерверки. Помислихме, че се стреля. Имаше хора, които бяха заспали покрай огъня, скочиха. Първият път беше 23.45 ч., изгърмя 4 пъти. Дойде полиция и до сутринта не си тръгнаха. Вторият път изгърмя само отпред. Омразата е голяма. Има много голяма злоба към нас„.
В предаването „Хоризонт до обед“ Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива подчерта, че тази омраза не се е появила след разрушаването на постройките:
„Тази омраза се отглежда, тя се полива – има обилни грижи за нея. Много политици се грижат за тази омраза и тя вече дава плодове„.
„Ние сме смирени, ние не се бунтуваме„, отбеляза една от потърпевшите в „Захарна фабрика“ и посочи: „Чакаме да се случи нещо добро“.
„Спим навън вече 7-и ден. Децата ме питат – вече няма ли да имаме къща и докога ще спим навън. Аз им казах, че няма къде да отидем. Не знам в каква държава живеем – да ни оставят на улицата с малки деца, бременни и новородени. Искаме подслон, нищо друго. Това навън не се издържа„, сподели друг от потърпевшите.
На дневен ред стои и въпросът за палатките – къде са. Ясен Сливенски, който е директор „Мениджмънт на бедствията“ към Червения кръст, обясни:
„Палатките ги дарихме по искане на Столична община. Незабавно се организирахме – това беше на 17 април, и в рамките на няколко часа предоставихме 10 палатки от нашия склад за бедствия. Можете да попитате Столична община къде са тези палатки. /…/ Получихме директно запитване и искане от Столична община и ги предоставихме на отдел „Социални дейности“ 10-те палатки. Всичко, което беше поискано, сме го направили“.
Ще проверим какво се случва с нашето дарение, декларира Сливенски.
Огнян Исаев коментира от своя страна:
„Свидетели сме на прехвърляне на бруталната институционална безотговорност. Районният кмет постоянно дава противоречива информация. Няма яснота какво се случва с дарението на БЧК. Това, което наблюдаваме, е някакво вътрешнопартийно боричкане, което е израз на колапса, в който се намира Столична община. Хората следят тези политически процеси, но никой не го вълнува това нещо, никой не се интересува от това кой на кого е кмет, кой кого е номинирал, кой от коя партия е – тук говорим за хора, които са представители на институцията – СО и хората, които управляват тази държава. Държавата също не може да си измива ръцете със СО или районния кмет. Не сме чули коментар към момента и от правителството“.
Утре ще има работна група в СО по покана на кмета, посочи Исаев и попита: „Защо чак сега ще се прави кризисен план? Защо това нещо не се е случило, преди да се съборят единствените домове на хората? Защо не е имало план? Най-логично е, когато имаш заповед от 2016 г., ти да работиш в тези 9 години за поетапното извеждане на тези хора от този терен. Никой не е свършил никаква работа за тези 9 години. Изведнъж се появява районният кмет – никой не трябва да го оправдава, но не може и всички да си измиват ръцете с него. Той е нарушил освен европейското законодателство, но и българското. Дали ще понесе отговорност, предстои да видим“.
По думите му най-важното нещо в момента е тези хора да бъдат настанени някъде, но в нормални условия.
Огнян Исаев бе категоричен, че картината не е само една, а проблемът има много пластове. Не може с един аршин да зануляваме хората на всеки 40-50 години, посочи той. Според него в ситуацията се виждат и опити за политически дивиденти от нездрави сили. И все пак той не очаква етническо напрежение, но:
„Зависи от тона на хората, които управляват държавата в момента„.
Цялата тема чуйте в звуковия файл.
