Руският газ за Европа: „Излъжеш ли ме пак – срам за мен“
„Надали има някой, който може да има по-голям конфликт на интереси от Дмитриев да пропагандира неизбежността на това да купуваме неговата собствена стока, нали? И то да я купуваме на цени, които руснаците определят, а пък те да използват приходите от тази стока, за да убиват невинни граждани, жени и деца в Украйна и и да атакуват ежедневно обекти в Европа.„
Така главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов коментира пред БНР изявленията на директора на държавния Руски фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, че Европа неизбежно ще се обърне отново към руските енергийни източници.
Причината Дмитриев да отправя такива послания днес е икономическият натиск върху европейските домакинства, който се превръща в политически натиск върху правителствата на европейските държави. Но всички, включително крайнодесните и крайнолевите политици в Германия, които и в момента най-гласовито изискват връщането на евтиния газ, би трябвало да помнят добре, че всъщност Русия наруши тази политика по особено брутален начин и излъга своите потребители – нещо, което трудно се забравя и прощава, изтъкна Стефанов. Той припомни действията на Москва преди пет години. „В 2021 … Русия целенасочено задържа равнищата на съхранение на газ в Европа, ниски, в тези хранища, които имаше като собственност в Германия, в Италия и на други места. И намали доставките на газ и след това ги спря в подготовка на войната в Украина.“
За Стефанов е пресилено да се говори за нов енергиен шок през идната зима, независимо дали ще се стигне до нова ескалация на конфликта в Близкия изток, която няма да е неочаквана. Днес правителствата и домакинствата са по-добре подготвени, „за разлика от най-големия шок, който бе през 2008 година и бе внезапен, със спиране на доставките на газ от „Газпром“ посред зима„.
Европейската икономика вече може да разчита на „много по-разнообразни източници на енергия и електроенергия, на възобновяемите източници и на много по-ликвидния глобален пазар на втечнен газ.“
„С изключение на „Турски поток“, от който зависят основно Сърбия и Унгария, на практика няма друг тръбен газ, който да засяга Европа,“ а европейците „свикнаха да живеят с глобалните цени и да се съревновават с Източна Азия.“
По отношение на петрола „цялата световна икономика минава през един и същи шок – това не се отнася само за Европа – и от тази гледна точка няма толкова загуба на относителна конкурентоспособност, каквато имаше преди. Т.е. цените се покачват навсякъде по света и интересите на Европа не са така пряко засегнати. Разбира се, европейските потребители са най-засегнати.“
Руслан Стефанов коментира скептично плановете на части от администрацията на САЩ за включване на американски инвеститори в проекта „Северен поток“ и подновяване на доставките по него на руски газ за Германия и останала Европа под натиска на Вашингтон.
На фона на дългогодишните призиви от САЩ към Европа да спре да разчита само на американския „чадър“ за собствената си сигурност „подмятания и размятания на сделки“ като „част от един мир и национална сигурност са несериозни,“ отбеляза Стефанов.
„Със сигурност хората, които преговарят от страна на президента Тръмп, за тях има огромно основание да се смята, че имат много сериозни интереси … Те са бизнес хора, т.е. за тях, разбира се, всички ние трябва да сме много внимателни и с право ги подозираме, че работят най-вече за собствените си интереси, а не за интереса на страните си.“
„(П)реди да има договореност за прекратяване на военните действия, преди да има яснота за това колко устойчив е този мир … е несериозно да се говори, че някой някъде с някаква сделка, пък била тя и за такъв актив като „Северен поток“ ще може да повлияе на тези мирни преговори. Тук става въпрос за човешки животи, за политическото бъдеще и въобще оцеляването на държави.“
