„Новини с добавена стойност“ с г-н Балев: Епопея на загубените
Асен Василев: В България има избирателно правосъдие… В България има произвол. Това, което се случи с Благомир Коцев, с влизането при жена му, с това, че не им се дава достъп до адвокат – това е абсолютен произвол.
***
Иван Вазов е Патриарх на българската литература и архитект на националната ни идентичност. Малко трудно му разбираме писанията, защото сме забравили турския език. Но ако султан Ердоган влезе у нас да се бори с корупцията, хубавото е, че пак ще научим турски и ще разбираме Вазов по-добре.
В своето произведение „Епопея на загубените“ Вазов изказва следната мисъл-парадокс: Народът е мъдър, но хората са много загубени.
Великанско прозрение!
Има такова едно схващане, което не го е казал народът, защото е доста загубено. Някои хора вярват, че ако дойдат добрите и убият лошите, всичко ще се оправи. Тия неща са опасни дори в кръчма да се приказват, а когато се превърнат в политическо действие, настъпва Епопеята на погубените и хуманитарна катастрофа.
Или както е казал народът – малки репресии, малки проблеми; големи репресии, големи проблеми. Репресиите може да са в ограничен кръг, но за репресирания човек и семейството му това е целият свят.
У нас борбата с корупцията действително се води малко неравномерно. А понякога борбата с корупцията се води с особена дързост и цинизъм. Примерно саморазправата с Десислава Иванчева от начало до край си е прогресивен канибализъм и гавра. Да речем, че Иванчева е била корумпирана – така каза съдът. Но с тази почти единствена осъдена за корупция жена демонстративно показаха как се малтретира човек на живо в продължение на години. По този начин казаха на всички останали – това се случва с тези, които не играят по правилата на… На кого? По правилата на този, чиито хора са недосегаеми за бухалките на завладените институции.
Последните месеци нагледно видяхме как кметове и общинари от цялата страна или се прераждат с партия Ново зачатие, или се оказва, че газят боси през лука. И тогава се появяват компетентните органи, които казват: Хей, другарю, ти къде така през лука! И започва танцът на бухалките – художествена гимнастика с елементи на селски бой.
Може и нищо да не излезе – то не са всички като Иванчева, едновременно упорити и беззащитни. Ама като не излезе нищо – не е беда. Ще се похарчат стотици хиляди за безсмислени процеси и репресивни мерки, мъдрият народ ще ги плати с данъците, а загубените хора ще се мъкнат по съдилища. Освен ако не са неуловими отмъстители като Прокурорския син и Черната пантера.
Пантерите мяукат, процентите лаят, борбата с корупцията си върви.
Мъдрият народ знае, че заниманията с корупция имат своя поетика и неписан кодекс от понятия. А загубените хора трябва да знаят, че политиката е опасна зона.
Има един орган – КПК, Комисия по процентите от корупция. Тя следи за правилното разпределение на процентите от корупция, за да има ред в хаотичното движение на хора, обществени поръчки, материали и капитали.
Другата важна функция на тази комисия е да покаже нагледно – корупцията не е за всеки. За да стане това ясно и на най-загубения хомо сапиенс – понякога слагат пранги на пеленачета и ги повиват с оповръщани одеяла.
Хванаха ме значи как по цвички
газя лук с белязани парички.
Ех, отивам, то се е видяло
в нивата на Новото начало.
