Без национален идеал няма обединение
С цялото си сърце аз съм в този празник – 3 март. Да обичаш Родината и да почиташ героите, и да разказваш на младите какво се е случило, не е въпрос на мода, а на дълг, заяви писателката Силвия Томова в интервю пред БНР.
В предаването „Преди всички“ Томова заедно с писателя и драматург Недялко Славов коментираха темата за паметта и съвременните измерения на патриотизма.
„Националният празник е видимата част от националния идеал – това е голям ден“, сподели Славов.
Силвия Томова е убедена, че отбелязването на националните празници, включително и на 3 март, ще става по-важно, защото се връща значението на националните държави.
„И след епоха на разпада на неолиберализма националните държави са на дневен ред. Не може да имаме утре без вчера и без осмислим, това което искаме да бъде. Без национален идеал няма обединение. Нашите предци са се борили за национално освобождение и съединение, защото са имали национален идеал. Какво е важно – да бъдем свободни и независими или да играем в играта на по-големите от нас, като подчинен народ. Без Освобождението каква Независимост, какво Съединение. Осъществяваме идеала и мечтите на поколения българи“, напомни писателката Силвия Томова.
И Недялко Славов допълни:
„Въпросът е философски, екзистенциалният прочит е, че сме независими и разположени между миналото и бъдещето. И в този смисъл, това което протича като процес – глобализмът, унищожил националните държави, е най-вредният и е най-големият заговор срещу националния празник. Не случайно този празник е бил забранен, по времето на Стамболийски, първия четвърт век след 9 септември. Когато има разглобяване на национална държава с глобална идея, националното отива на заден план, но то има неизтощима енергия и винаги излиза на преден план.“
Според него не сме разделен народ, „в такива дни на национален подем, на общи ментални вибрации, като на 3 март, 24 май и други дни, най-агресивни стават тези, които нямат българско вътрешно трептене“.
Силвия Томова смята, че тези, които застават срещу сънародници, искат разграждане на националната памет и обслужват чужди интереси.
„Паметта ни прави народ, така че трябва да се четат нашите възрожденци и родолюбци, и да не допускаме да бъдем разединени. В това време на обезценка на ценностите, да сме единни зависи нашето оцеляване“, каза писателката.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


