Панелните комплекси са характерни за масовото жилищно строителство на 20 век. Това е част от архитектурната история, пълна с идеализирани проекти и утопии, които са се проваляли.

Това каза пред БНР архитект Анета Василева, преподавател в Катедрата по история и теория на архитектурата в УАСГ.

Тези квартали са продукт на архитектурния модернизъм. В същото време са продукт на икономична система на строителство, за да бъдат масови и достъпни. Те обаче остаряват зле и се амортизират бързо, коментира специалистът.

Емблематични са саниранията на германските или шведските панелни блокове. Те не повтарят грешките, например на Москва, в която са предприели разрушаване на т.нар. хрушчовки, панелни жилища, строени през 50-те години на миналия век, но на тяхно място изникват многоетажни сгради, които променят средата и предизвикват недоволството на жителите на старите панелни квартали, посочи арх. Василева в предаването „Хоризонт до обед“.

На границата на 19 и 20 век социални утописти, урбанисти и архитекти са създавали модели за масово жилищно строителство. Появяват се теориите за града-градина, за сателитни градове. До ден днешен остава целта как да направим среда за живот за максимално количество хора, които да се чувстват добре, отбеляза тя.

Снимка: БГНЕС

По думите ѝ, провалите в архитектурата често се свързват с провали извън нея.

София разполага с доста зелени площи в сравнение с много други европейски столици, подчерта арх. Василева.

„Ако погледнете София отгоре, ще видите прословутите зелени клинове – Северен парк, Южен парк, Западен парк. Как, доколко и кога сме „изяли“ части от тези клинове, защо не сме направили качествено връзката с Витоша или с реките в София, са теми, които трябва да продължават да се обсъждат.“

Анета Василева е била в САЩ във връзка с изследователски проект, изучаващ построяването на многофамилни комплекси на фона на културата на еднофамилната къща там. Част от тези жилища са били изградени по програма за ликвидиране на икономическите последствия от Голямата депресия. Сега някои от тях са гета, а други – не.  

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.